изхвърчавала е

Речник на българския език

1. изхвърчавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчавала е е производна форма на изхвърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхвърчавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчавала е е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхвърчавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърчавала е е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).