изхвърчавал

Речник на българския език

1. изхвърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчавал е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчавал е производна форма на изхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхвърчавал е производна форма на изхвърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхвърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхвърчавал е производна форма на изхвърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).