изхвърлял е

Речник на българския език

1. изхвърлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлял е е производна форма на изхвърлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърлял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлял е е производна форма на изхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвърлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлял е е производна форма на изхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).