изхвърлил си

Речник на българския език

1. изхвърлил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърлил си е производна форма на изхвърля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърлил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърлил си е производна форма на изхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).