изхвърлил е

Речник на българския език

1. изхвърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлил е е производна форма на изхвърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлил е е производна форма на изхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).