изхвърлил

Речник на българския език

1. изхвърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлил е производна форма на изхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхвърлил е производна форма на изхвърля (мин. деят. св. прич. м. р.).