изхвърлела

Речник на българския език

1. изхвърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърлела е производна форма на изхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхвърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхвърлела е производна форма на изхвърля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).