изхвърлел

Речник на българския език

1. изхвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлел е производна форма на изхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхвърлел е производна форма на изхвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).