изхвръкнел

Речник на българския език

1. изхвръкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвръкнел е производна форма на изхвръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвръкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхвръкнел е производна форма на изхвръкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).