изхвръквало

Речник на българския език

1. изхвръквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвръквало е производна форма на изхвръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхвръквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвръквало е производна форма на изхвръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхвръквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхвръквало е производна форма на изхвръквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхвръквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхвръквало е производна форма на изхвръквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).