изхвръквал

Речник на българския език

1. изхвръквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвръквал е производна форма на изхвръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвръквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвръквал е производна форма на изхвръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвръквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхвръквал е производна форма на изхвръквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхвръквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхвръквал е производна форма на изхвръквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).