изхарчил

Речник на българския език

1. изхарчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхарчил е производна форма на изхарча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхарчил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхарчил е производна форма на изхарча (мин. деят. св. прич. м. р.).