изхарчел

Речник на българския език

1. изхарчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхарчел е производна форма на изхарча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхарчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхарчел е производна форма на изхарча (мин. деят. несв. прич. м. р.).