изхапела

Речник на българския език

1. изхапела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхапела е производна форма на изхапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхапела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхапела е производна форма на изхапя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).