изхапал

Речник на българския език

1. изхапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхапал е производна форма на изхапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхапал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхапал е производна форма на изхапя (мин. деят. св. прич. м. р.).