изхапа

Речник на българския език

1. изхапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изхапа е производна форма на изхапя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изхапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изхапа е производна форма на изхапя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).