изхайлазел

Речник на българския език

1. изхайлазел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайлазел е производна форма на изхайлазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайлазел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхайлазел е производна форма на изхайлазя (мин. деят. несв. прич. м. р.).