изхайлазвало

Речник на българския език

1. изхайлазвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхайлазвало е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхайлазвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхайлазвало е производна форма на изхайлазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхайлазвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхайлазвало е производна форма на изхайлазвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхайлазвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхайлазвало е производна форма на изхайлазвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).