изфъфляхте

Речник на българския език

1. изфъфляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изфъфляхте е производна форма на изфъфлям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изфъфляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изфъфляхте е производна форма на изфъфлям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).