изфъфляла е

Речник на българския език

1. изфъфляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфъфляла е е производна форма на изфъфлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфъфляла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфъфляла е е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изфъфляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфъфляла е е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).