изфучи

Речник на българския език

1. изфучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изфучи е производна форма на изфуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изфучи — повелително наклонение, ед. ч.

изфучи е производна форма на изфуча (повелително наклонение, ед. ч.).