изфучавал

Речник на българския език

1. изфучавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфучавал е производна форма на изфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изфучавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфучавал е производна форма на изфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изфучавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изфучавал е производна форма на изфучавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изфучавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изфучавал е производна форма на изфучавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).