изфукахте

Речник на българския език

1. изфукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изфукахте е производна форма на изфукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изфукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изфукахте е производна форма на изфукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).