изфукали

Речник на българския език

1. изфукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изфукали е производна форма на изфукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изфукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изфукали е производна форма на изфукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изфукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изфукали е производна форма на изфукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изфукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изфукали е производна форма на изфукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).