изфинвахте

Речник на българския език

1. изфинвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изфинвахте е производна форма на изфинвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изфинвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изфинвахте е производна форма на изфинвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).