изумило е

Речник на българския език

1. изумило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумило е е производна форма на изумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изумило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумило е е производна форма на изумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).