изумила е

Речник на българския език

1. изумила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изумила е е производна форма на изумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изумила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изумила е е производна форма на изумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).