изула съм

Речник на българския език

1. изула съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изула съм е производна форма на изуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изула съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изула съм е производна форма на изуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).