изуели

Речник на българския език

1. изуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изуели е производна форма на изуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изуели е производна форма на изуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).