изуела

Речник на българския език

1. изуела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изуела е производна форма на изуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изуела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изуела е производна форма на изуя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).