изтътряло

Речник на българския език

1. изтътряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтътряло е производна форма на изтътрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтътряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтътряло е производна форма на изтътрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтътряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтътряло е производна форма на изтътрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтътряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтътряло е производна форма на изтътрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).