изтътрузило

Речник на българския език

1. изтътрузило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтътрузило е производна форма на изтътрузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтътрузило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтътрузило е производна форма на изтътрузя (мин. деят. св. прич. ср. р.).