изтътрузил

Речник на българския език

1. изтътрузил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтътрузил е производна форма на изтътрузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтътрузил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтътрузил е производна форма на изтътрузя (мин. деят. св. прич. м. р.).