изтътрузел

Речник на българския език

1. изтътрузел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтътрузел е производна форма на изтътрузя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтътрузел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтътрузел е производна форма на изтътрузя (мин. деят. несв. прич. м. р.).