изтътрил

Речник на българския език

1. изтътрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтътрил е производна форма на изтътря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтътрил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтътрил е производна форма на изтътря (мин. деят. св. прич. м. р.).