изтътрели

Речник на българския език

1. изтътрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтътрели е производна форма на изтътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтътрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтътрели е производна форма на изтътря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).