изтърчи

Речник на българския език

1. изтърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтърчи е производна форма на изтърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтърчи — повелително наклонение, ед. ч.

изтърчи е производна форма на изтърча (повелително наклонение, ед. ч.).