изтърчала

Речник на българския език

1. изтърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърчала е производна форма на изтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърчала е производна форма на изтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтърчала е производна форма на изтърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтърчала е производна форма на изтърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).