изтърчавал

Речник на българския език

1. изтърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърчавал е производна форма на изтърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърчавал е производна форма на изтърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърчавал е производна форма на изтърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърчавал е производна форма на изтърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).