изтърсило

Речник на българския език

1. изтърсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърсило е производна форма на изтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтърсило е производна форма на изтърся (мин. деят. св. прич. ср. р.).