изтърсил

Речник на българския език

1. изтърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърсил е производна форма на изтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърсил е производна форма на изтърся (мин. деят. св. прич. м. р.).