изтърпях

Речник на българския език

1. изтърпях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтърпях е производна форма на изтърпя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтърпях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтърпях е производна форма на изтърпя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).