изтърпяло

Речник на българския език

1. изтърпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърпяло е производна форма на изтърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърпяло е производна форма на изтърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтърпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтърпяло е производна форма на изтърпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтърпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтърпяло е производна форма на изтърпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).