изтърпяла

Речник на българския език

1. изтърпяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърпяла е производна форма на изтърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърпяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърпяла е производна форма на изтърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтърпяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтърпяла е производна форма на изтърпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтърпяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтърпяла е производна форма на изтърпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).