изтърпял

Речник на българския език

1. изтърпял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърпял е производна форма на изтърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърпял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърпял е производна форма на изтърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърпял — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърпял е производна форма на изтърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтърпял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърпял е производна форма на изтърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).