изтърпи

Речник на българския език

1. изтърпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтърпи е производна форма на изтърпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтърпи — повелително наклонение, ед. ч.

изтърпи е производна форма на изтърпя (повелително наклонение, ед. ч.).