изтърпели

Речник на българския език

1. изтърпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтърпели е производна форма на изтърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърпели е производна форма на изтърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтърпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтърпели е производна форма на изтърпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтърпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтърпели е производна форма на изтърпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).