изтърколял
1.
изтърколял —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтърколял
е производна форма
на изтърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтърколял —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изтърколял
е производна форма
на изтърколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).