изтъркваха

Речник на българския език

1. изтъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтъркваха е производна форма на изтърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтъркваха е производна форма на изтърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).