изтърквах

Речник на българския език

1. изтърквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтърквах е производна форма на изтърквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтърквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтърквах е производна форма на изтърквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).